Истината е, че времето е илюзия (а времето за обяд - двойно по-голяма). Ние възприемаме времето като последователност от събития в непрекъсната верига от причини и следствия. Ако загубим причинно-следствената връзка, времето за нас напълно ще загуби смисъл. То ще се размие и огъне като меко сирене.

Поради тази причина, когато изпълняваме отегчителните си ежедневни задължения, ние се нуждаем от малки устройства, които да ни напомнят, че времето тече, независимо дали осъзнаваме този факт или не. Часовниците са на стените, на компютрите ни, в телефоните. Те ни показват движението на времето, но не ни демонстрират разтегливостта на това понятие.

Времето наистина е много относително понятие. Приема се, че когато човек е напълно ангажиран с нещо, той не забелязва как времето минава. И обратното, когато му е скучно, изглежда че времето е спряло. Как тогава, обаче, бихте обяснили следните ситуации. Чуваме майстор, връщащ се от строеж да казва: "Днес беше един дълъг, тежък ден". От друга страна, представете си рибар, който е седнал от рано сутринта край язовира и през целия ден не е правил нищо, освен да сменя през час-два червея на кукичката. Той не е хванал нито една риба, а вечерта, когато забележи слънцето да залязва можем да го чуем да възкликва: "Ей, кога се изниза това време!"

Тези часовници се справят в това, в което другите не успяват. По тях следим с точност как времето минава, като същевременно се подсещаме, че времето може да се разтегля като паниран кашкавал. Дали все пак Дали (извинете за повторението) не е визирал Теорията на Относителността с тези часовници?